Притча за просяка и за непознатия странник, който му задал неочакван въпрос

Един просяк седял край пътя, вече всички били свикнали с него. Не знаели кой е и откъде е, но по навик слагали монетка в протегната му ръка. Един ден край него минал непознат.
„Да имаш малко дребни?" - смънкал просякът, протягайки по навик ръката си.
„Нямам какво да ти дам" - отвърнал непознатият.
После попитал: „Какво е това, върху което седиш?"
„Нищо - отвърнал просякът. - Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня."

Дори сам се учудил, че не се е замислял за нея. Тя била на това място, той дошъл, седнал и така стоял дълги години, без дори да погледне под себе си.
„Поглеждал ли си някога вътре?" - попитал непознатият.
„Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо."

„Я погледни" - настоял непознатият.
Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато. Повече, отколкото може да похарчи до края на живота си. Нима една голяма част от живата му е минала напразно, търсейки хорската милост, докато е стоял на кутия, пълна със злато. Непознатият пътник отминал.

Всеки се нуждае от "непознатия", който ще ви помогне да погледнете вътре в себе си. Чувам ви да казвате: „Но аз не съм като този просяк." Всички търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобрение, сигурност и любов, молим се за тях, за да ги получим. Често ни ги дават, а ние ги пазим, за някога по-късно. Случва се дори да забравим какво имаме, защото сме свикнали да искаме, а не да разполагаме. Помислете за това, уважаеми читатели. Използвайте това, което имате, докато можете. Не отлагайте за утре, защото то може да не се случи. Търсете истината вътре в себе си, тя е истинското богатство.

Източник на снимката: dailyhunt.in