Назад до Самоконтрол и мотивация

Котета за продажба - една история за отговорността, подкрепата и любовта

Продавач в малък зоо-магазин сложил на вратата си обява "Котета за продажба." Този надпис привлякъл вниманието на децата в  квартала, и скоро влязъл задъхан и първият купувач. Задъхано и леко притеснено, малкото момче поздравило продавача и плахо  попитало за цената на котенцата.
- От 30 до 50 долара за едното - казал продавачът.
Въздишайки, детето бръкнало в джоба си, извадило своето портмоне и започна да брои монетите.
- Аз имам само два долара сега - казало то тъжно. Моля ви, може ли поне да ги видя  - с надежда попитало то продавача.
Продавачът се усмихнал и извадил голяма кутия, пълна с малки котенца. След като видели магазина, пълен с различни шарени неща,  те хукнали да опознаят всичко ново и интересно. Само един от тях по някаква причина изостанало. Имало му нещо на задното краче и  го влачело, но и то упорито се опитвало да не остава зад групата свои братчета и сестрички.
 - Кажете ми, какво му е на това коте - попитало момчето.
Продавачът отговорил, че това коте има вроден дефект на крака, който няма как да бъде отстранен и така ще бъде за цял живот.
Момчето попитало много притеснено
- Добре, а мога ли да го купя аз?
Продавачът се учудил:
- Момче, ти шега ли си правиш, това коте е инвалид и такова ще бъде през целия си живот. Защо ти е? Но ако си така милостив, нека  да ти го подаря, не ти искам пари.
Момчето все така сериозно му отговорило с притеснен глас:
- Не, аз не го искам даром, това коте струва толкова, колкото и другите и аз искам да заплатя цената за него. Ще ти донеса парите.
Продавачът решил, че вероятно не го разбират и се опитал да обясни отново:
- Синко, ти не ме разбра сигурно. Това коте никога няма да бъде като другите, няма да може да скача, да играе, да тича както другите  котета.
При тези му думи, момчето станало още по-тъжно, но с едно движение повдигнало широките крачоли на панталоните си и продавачът  видял металните шини, в които бил стегнати краката му, ужасно изкривени от болест. Детето го погледнало в очите и казало с  треперещ глас:
- Аз също никога няма да мога да бягам и да тичам, именно затова на котето му е нужен някой да го подкрепи и да разбира, за да не  остане само. То сега се нуждае от някой като него, защото е трудно да си сам.
Мъжът зад щанда започнал да хапе устните си, а сълзи изпълнили очите му. С мъка успял да се усмихне на детето и да му каже:
- Синко, аз ще се моля всички котенца да имат такива прекрасни стопани като теб.

История, която няма как да не ви развълнува, защото всеки от нас е имал такива моменти, в които се е усещал сам и се е нуждаел от  подкрепа. Нещата могат винаги да се променят, ако много го искаме и ако има кой да ни подаде ръка.

Рейтинг:
4.6/5 на базата на 9 оценки

Отзиви

чупакабра
аз си имам едно изоставено коте при мен....чудя се дали нямаме нещо общо **
Анонимен
Mnogo obicham koteta
someone
oх...
blagito lazarova
Трогателна история...
Виж още отзиви
Коментирай
loading...