Назад  |   Начало  »  Медия  »  Любопитно  »  Самоконтрол и мотивация  »  Историята за найлоновите торбички и ние от по-старото поколение

Историята за найлоновите торбички и ние от по-старото поколение

Историята за найлоновите торбички и ние от по-старото поколение

Това се случи в магазина. Младата продавачка обслужи една възрастна дама и след като и помогна да подреди стоките в найлоновите торбички. След това тя и препоръча да си купи нейни собствени торбички, за да не се налага да купува всеки път найлонови, които и без това не са добри за околната среда.
Старата жена се сепна и сякаш с извинение в гласа се опита да обясни, че тя не бе помислила въобще за това. У дома имала торба, в която редовно пазарувала, както била свикнала от дълги години. Но днес я била забравила.
Младата служителка назидателно и каза:
- Помнете! На вас не ви ли пука за това, което ще оставим на бъдещите поколения?
Замислих се и аз, защото и аз съм от това, по-старото поколение, за което чистотата на природата е била без значение.
Преди много години ние връщахме всички бутилки и буркани в магазина обратно, където те ги изпращаха обратно до завода, където ги стерилизираха и използваха обратно. Но сякаш не направихме достатъчно?
Хранителните магазини продаваха всичко в кафяви хартиени торби, които ние използвахме повторно за много неща, дори и да се върнем повторно в магазина с тях. Но явно не е било правилно?
Вървяхме много пеша, много често с километри. Защото нямахме лични автомобили и общественият транспорт не беше развит. Дори и до магазина ходихме пеша, а не както сега - с колата. Да не говорим, че бе нормално да се изкачваме много етажи ежедневно, защото нямаше асансьори на много места. Но явно сме бъркали?
Не изхвърляхме памперсите на бебетата, а перяхме пелените. Много от децата ни израснаха с дрехите на по-големите си братя и сестри, които ги бяха наследили от техните батковци и каки. Дали съзнавахме, че това е грешно?
Имаше една телевизия и малки телевизорчета с екрани като носна кърпичка, а не огромни монитори, които непрекъснато работят, а на тях се въртят хиляди канали. Дали това беше причината така зле информирани?
В кухнята се правеше всичко на ръка, а не както сега, с електрически машини и приспособления. Храната не идваше от хиляди километри, нямаше екзотични плодове и изкуствено отглеждано месо. Но беше вкусно.
Използвахме старите вестници за всичко и грижливо ги събирахме, за да ги предадем на вторични суровини. Не мислехме, че това е нещо, от което няма да спечелим.
Много от нещата ни бяха изработени на ръка, от подръчни материали. Но издържаха много и си ги пазехме. Сега нищо не издържа много, а замените са лесни и евтини. Лесно е да купиш и да хвърлиш.
Ако трябваше да спортуваме, тичахме в гората или по полето. Не използвахме пътеките, задвижвани от електричество.  Сигурно ви звучи сякаш сме били изостанали?
Пиехме от чешмата всеки път, без да използваме хиляди еднократни чашки и посуда от пластмаса. Зареждахме мастило в писалките, заменяхме ножчетата на самобръсначката, а не я хвърляхме директно. Но явно ви звучи нехигиенично?
На стената имаше само един контакт, а не десетки гнезда, в които да включваме всички уреди да работят едновременно. И не се нуждаехме от сателитен сигнал, за да питаме съседа как е. Много често изключвахме телевизора и просто си говорехме, седнали покрай масата. Но явно не е достатъчно модерно.
Но сигурно нашето поколение някъде е сбъркало. Вие как мислите?

Рейтинг: 5.0/5 на базата на 4 оценки
прегледи 2925

Препоръчани продукти

Коментари за Историята за найлоновите торбички и ние от по-старото поколение

  1. .

    Мързелът стремежът към по-лесното ни докара до тук. Но и забързаният и напрегнат живот.

  2. 1.

    Всичко се променя,начина на живот също!Всяко поколение е свикнало с неговия си начин.На нашите баби им е било много уютно до печката с дърва и газената лампа,но за нас е немислимо.

Подобни статии

Пирамидите в Босна

Пирамидите в Босна

30 000 годишна пирамида в Босна е построена с цимент направен от хора Анализа на материалите и...