Драско Закеф - за усещането да си освободен, което дава възможност да обърнеш фантазията в текст

Драско Закеф е български писател, който успява да претвори своето въображение в текст. Ще ви учуди ли, ако разберете, че и самият той е фантазия на своя автор, с вече съвсем реалното име Младен Стоянов. В книгите си разказва за живота около нас, лишен от суета или излишна патетика. Реалността, пречупена през фантазията на един писател, който просто си драска и то за кеф.

Как се появи желанието за писане и авторът Драско Закеф?

Драско се появи странно и неочаквано на този свят. Той няма никаква връзка с лицето Младен Стоянов. С моя позната си говорехме за литература, всеки споделяше мнение за нещата, които е чел. Тя ме попита дали някога съм писал, отвърнах самонадеяно „Че кой не е писал?!“. Тя настоя да види нещо завършено. В началото бяха няколко страници, които бях писал преди месеци. Тя настоя да прочете още, а след това се роди спонтанно и първата книга „Ново Начало“. По нейно настояване дори я издадох. Може да се каже, че така се роди авторът Драско Закеф. От самото начало бях много скромен, но реакцията на читателите ме учуди приятно. С това получих куража да помисля и да издам още мои книги, които иначе щяха да стоят само в ръкописен вариант.

Как се промени усещането за „драскане“, след три издадени книги?

Нищо не се променя, защото това за мен е без значение. Промяната е единствено в усещането за удовлетворение, удоволствието от това, че съм довел един продукт до завършеност. Радвам се, че има хора, които изпитват удоволствие от контакта с книгите на Драско Закеф.

Как се развива образът на Драско?

Бих казал, че той винаги е фантазьорът, който живее в мен. Той проиграва различните житейски ситуации, за които аз съм си мислил през годините. Задава си основните въпроси – дали трябва да реагира, как да реагира, защо. Той се отъждествява с различните образи, които създавам в книгите. „Какво би било, ако?!“, сглобено в конкретен сюжет. Често не знам как ще се развият нещата в самото начало, но лесно идват решенията. Сякаш отгоре, което е голямо облекчение за мен.
Драско се появи в мен със зрелостта. Още от дете си мечтаех, но не можех да го напиша. Сега имам повече опит и ми е по-лесно да обърна фантазията си в текст. Вероятно се промени това, че станах по-освободен. Изгубих си илюзиите, но това до голяма степен ме отрезви. Животът не е никога прекалено добър или прекалено лош, истината е в синхрона между бяло и черно.

Творчеството като формат за психотерапия – действа ли?

Усещането на очакване на моите читатели е единственият ми мотор. Старая се да захраня техните емоции и усещания. Не искам да ги оставям в очакване. Това ме мотивира много силно.

Какъв е стилът на Драско?

Никога не съм го мислил, но вярвам, че нещата трябва да са лесни и прости. Както се случва с писането, просто сядам и думите идват. Звучи реално, нямам кой знае какви корекции, не се мъча да демонстрирам стил, който ми е чужд. Вероятно е дар, че се получава така бързо. Аз съм доста мързелив и ако изискваше усилия, щях да се откажа. Драско пише за кеф, с това и читателите предупреждавам - да нямат големи очаквания. Въпреки това, мненията са много добри.

Страх ли ви е от негативни коментари?

Колкото и да е странно, готов съм за такива, но все още никой не ги е направил. Имам доста близки срещи с публиката, но реакциите са положителни. Сигурно има и критично настроени, но все още не сме се срещали. Сред пишещите по традиция има доста резервирани, но мнението им се сменя след прочитане. Драско успява да спечели и най-големите песимисти. Едно лошо мнение не е фатално. Единствено ме критикуват за две неща – че публикувам под псевдоним и че наричам книгите си „книжки“. Не приемам насериозно творчеството си, винаги имам леко намигване. Не искам да давам големи очаквания.

Съществува ли някъде самостоятелно Драско Закеф?

Да, може би той някога ще си поеме своя път, като самостоятелен герой.

Как се появи филмът „Опърничавите“?

Самата история за филма е достойна за екранизиране. Със съдействието на общи приятели, Жоро Костов получи сценария на „Ново начало“, след доста голямо закъснение го прочете и се впечатли силно. По ред обективни причини не успяхме с екранизацията, поради което специално написах „Опърничавите“, за да бъде поставен и като филм. Получи се много бързо, в течение на една семейна ваканция – три седмици. И докато течеше подготовката за филма, появи се и третата ми книга „Мечтател“.

Каква е следващата цел на Драско?

Драско работи над нова книга, като този път интересното е, че главният герой е девойка. По силата на случайността, тя получава възможността да живее свободен живот, далеч от клишетата. Модел, различен от поведението на повечето млади хора. Парите могат да бъдат гориво за мотора на живота, но всички ние пътуваме в различни посоки. Не го забравяйте.

Вие поставяте в центъра на книгите си един рядък герой за българската литература – self-made човекът, който постига всичко сам.

Да, това е типът човек, пред който изпитвам уважение. Смятам, че е важно да намеря позитивизма в реалността, днес и сега. Не искам да експлоатирам клиширани сюжети, не искам да използвам шаблони. Самонадеяно е.

Как се приемат книгите ви от младите хора?

Учудващо за мен е, че „Опърничавите“ се приема добре от младите. Сюжетът е вид единоборство, което бе изненада за мен, че се прие с интерес. „Архаизмът“ на героя е интересен за младото поколение. Те харесват интригата, провокацията. Търсех противовеса между младата жена и мъжа с опит. Вероятно те очакват да открият нови водачи, лидерите.

Какво е посланието ви към читателите?

Всичко важно е в книгите на Драско. Преценете сами, вижте и ги усетете.

Младен Стоянов е български бизнесмен на 57 години, с интерес към високите технологии. Фирмата му „Бултех 2000“ е вторият в света производител на анализатори за мляко, с които е лидер на пазара в над 50 страни. Кариерата му започва през 1986 година, като инженер в известното предприятие ДЗУ – Стара Загора. В първите години след 1989 той започва частен бизнес, със софтуерни продукти в помощ на счетоводството. Покрай договор за програмен продукт за един млекопреработвател му хрумва идеята да разработи и анализатор за мляко, което се оказва много успешна идея. Пазарът тогава е празен, а нуждата от такъв уред е огромна. Няма алтернативи, освен руските уреди, които са били много скъпи. Бизнесът много добре приема новата разработка, а това поставя старта на компанията и бурния ръст, който продължава и до днес. Амбицията на Младен Стоянов е да създаде анализатори, които да позволяват в домашни условия да се види качеството на всяка храна, което ще стане един от глобалните проблеми на човечеството.
Освен с бизнеса и разработките, името на Младен Стоянов е известно и като любител - пилот. Той притежава два самолета – безмоторен и аеробатичен, като вторият е разработка на негов приятел и е изцяло конструиран и построен в България. През 2011 той преживява катастрофа с един от пилотираните от него самолети. Познат е и като автор с псевдоним Драско Закеф, с три издадени книги – „Ново начало“, „Опърничавите“, „Мечтател“. По втората скоро ще излезе филм, под режисурата на Георги Костов.

Над интервюто работи: Ивайло Тончев