Притча за евреина и за топлината в студения ден

Притча за евреина и за топлината в студения ден

Било някъде около края на годината, суров студ и много, много сняг бил паднал. На един беден евреин му се налагало да отиде спешно до града. Нямал каруца, нито кон, затова си навлякал най-топлите дрехи, които имал, след това тръгнал по заледения път.
Не било дълго разстоянието, но студът бил жесток. По някое време го настигнала една каруца, натоварена с бъчви с вино. Смилили се хората и го взели в каруцата. И така той се сврял между бъчвите, но все така умирал от студ. В същото време каруцарите се черпели с вино и си били свалили връхните дрехи, въпреки студения вятър.
Първата му работа в града била да посети равина.
- Раби, по пътя към града пътувах в една каруца, пълна с бъчви с вино. Умрях от студ, а от същото вино каруцарите си бяха свалили палтата. Защо се получи така?
Равинът се усмихнат и казал:
- Тората казва, че всяко нещо трябва да влезе в теб, в твоята същност, за да те промени към по-добро. Не се ли случи това, ти просто няма да го усетиш.

Проста история, колко често пътуваме през живота, заобиколени от любов, топлина, добрина, а те не влизат в нас, не ги усещаме. Така ставаме жертви на студения вятър, на това, че не сме ги допуснали, за да ни променят към по-добро. Много от нас пътуват през живота си и никога не отварят сърцата си и душите за това, което може да ни стопли.

5.0, 4 гласа
прегледи 3281

Препоръчани продукти

loading...

Коментари за Притча за евреина и за топлината в студения ден

  1. 1.

    Чудесно казано ! Благодаря!

Подобни статии