Мистични ритуали и магически практики в миналото

Мистични ритуали и магически практики в миналото

Множество исторически текстове, оцелели през вековете, ни разкриват голям брой магически или религиозни ритуали. Някои от тези ритуали са запазени в модифицирани форми и до днес. Други остават само в старите ръкописи и текстове, почти напълно забулени в мъглата на времето.

Ритуалите обикновено са предназначени да донесат на хората нещо, което им липсва или да облекчат ежедневието им. Местните американци, например, са известни със своите ритуали за дъжд, по време на големи засушавания. Маите и ацтеките пък са практикували кървави ритуали, свързани с човешки жертвоприношения, за да умилостивят небесните богове и да получат изобилие и просперитет. Вуду жреците също са извършвали смъртоносни церемонии под покровителството на Барон Самеди и Лоа, духът на хаитянското вуду. Всичко свързано със смърт принадлежи на царството на Барон Самеди, който, като бог на смъртта и възкресението, може да съкрати или незабавно да прекрати живота на човек, за който е изпратен от вуду жреца.

Японците са имали Ин-Ян жреци, наречени Онмиоджи (onmyouji), които практикували огромен брой магически ритуали, основани на Фън Шуй техники, заимствани от Китай. Римляните са правили жертвоприношения на животни и са прогнозирали бъдещето според състоянието на органите на тези животни.

В повечето случаи магията се опитва да предложи на хората, неща които не могат да се постигнат с естествени средства. Затова не е изненада, че в древните текстове са описани множество магии за възкресение на близки, които са починали. В различните култури присъствам множество ритуали за връщане на мъртвия обратно към живота. И все пак, дори и в магическите ритуали, възкресяването на мъртвите се е разглеждало като неестествен акт, който може да има много сериозни последици.

Ритуалите за възкресение са изпълнили страниците на множество книги за магии, но в тях са описани подробно и възможните последици от тези ритуали. Таумогенезис (Thaumogenesis) е една от възможните последици. Смята се, че техниките за възкресение могат да създадат демони. Когато се използват заклинания за възкресение се създават два портала и две различни духовни същества могат да влязат в света на живите. Едно от тези същества е духа на човека, който трябва да бъде възкресен, а второто същество е демон, създаден по време на магическия ритуал. В случаите, когато се създава само един портал за връзка с духовния свят, остатъчната демонична енергия от друго измерение може да се прикачи към духовното същество (душата на починалия), което се вика отново в света на живите, за да възкръсне. При завръщането в света на живите, остатъчната демонична енергия може да се концентрира и в резултат да се създаде нов демон.

След като магията за възкресение е завършена, двете духовни същества преминали в света на живите са свързани, така че ако възкръсналия човек умре, новият демон също изчезва. Вярвало се е, че съществуването на този нов демон е временно и той ще престане да съществува, освен ако не успее да се материализира или убие възкресения човек, за да прекъсне връзката с душата му. Тъй като магиите за възкресение променят естествения ред на нещата, се е смятало, че възможните нежелани последици са крайно естествено следствие или дълг, който трябва да се плати.

Духът е неразделно свързан със сянката

В миналото се е смятало, че сянката на живото същество е неговата душа или поне част от душата му. В много древни езици думата за „сянка“ носи смисъла и на думата „дух“. Поради това много магии и ритуали са създадени да повлияят на даден човек с помощта на неговата сянка. Хората са вярвали, че всичко, което се случва със сянката на даден човек по някакъв начин повлиява и на физическото тяло. Сянката се е смятала за душата на човека и когато не се виждала се смятало, че душата се оттегля във вътрешността на тялото, за да влезе в едно временно състояние на хибернация. При появата на сянката отново се е смятало, че душата излиза от тялото и добива плътност.

В миналото хората са вярвали, че духът може да напусне тялото за определено време, без това да доведе до смъртта на човека, но процеса на разделяне на тялото от духа се е смятал за много опасен. Ако през този период някой се намеси магически и улови душата, тя няма да може да се завърне в тялото, а това ще доведе до смърт на тялото. Много магьосници и жреци се концентрирали върху сянката, за да повлияят на определен човек. По този начин те карали човека, върху който се извършва магията да върши определени неща, вярвайки, че решенията са лично негови. Следвайки същия принцип, някои африкански племена вярвали, че човек може да бъде убит от копие хвърлено по сянката му, а сънищата се възприемали като неясни спомени от нощните пътувания на духа.

5.0, 1 гласа
прегледи 2607

Препоръчани продукти

loading...

Подобни статии